Понякога нещата са много счупени. Останало е нещо хубаво, но е чувство, което не може да изгради нещо толкова разрушено. Тъжно е и е трудно. Останала е сянката и спомена. Понякога не искаш, но се оказва, че си счупвал малко по-малко всяко парче, докато накрая всичко, което си постигнал е това.

Исках, очаквах повече. 
Но ти искаше да работиш все, да спиш по цял ден, да стоиш сам, да не излизаш много сред природата, особено ако е с мен.
Вероятно докато майка ти не ти разреши, ако това се случи изобщо някой ден.
Трудно е да имаш приятелка. Особено, когато си свикнал сам и нямаш идея какво се прави.
Хубавото е, че тя няма нужда от нищо, за да имаме време да помогнем на останалите хора по света! А ако случайно има нужда от нещо, може просто да го сложим в графа свързано с пари. И да обобщим, че иска пари само.

     Не съм се била променила. Мисленето ми било същото, както когато съм била на 15 години. 
А сега открих този блог. Преди цели шест години съм писала тук. Не можах да се позная.
Това аз ли съм била?
Минало е толкова много време, а така бързо ме прекара по коридорите на живота, колкото и да не бих си пожелала...
Хората дълбоко грешат. ..

   Истинска болка е да нараниш някого, когото обичаш, или да го видиш как страда, или да видиш, че е безпомощен...